Ето че оставаха броени дни до изложбата в Скопие, Северна Македония, в която нашият екип възнамеряваше да вземе участие. На предварителната регистрация записахме 6 кучета от породите Шиба ину, Миниатюрен пудел, Миниатюрен шнауцер, Френски булдог и Той пудел, който в последствие се отказа заради напрегнатата обстановка в Скопие - ще направим и лирическо отклонение относно случилото се в Македония. В последните часове преди крайния срок за записване записахме и Ирландски Вълкодав.
В последствие към отбора ще се включат Мартин Нойков, с две кавказки овчарки и Никол Пачева, която развъжда кучета от така нашумялата порода пудел и в този момент има бебета - това го казвам с риск да и пишат много хора за “ ЦЕНА“, както обичат всички да питат. Знаейки състава на Dream Team-a беше време да започнем подготовката, а иммено тренировки и груминг.
Обикновено подготовката за изложби започва около две седмици по-рано, тъй като дори кучета без предишен опит и обучение могат да постигнат много добро изложбено поведение, използвайки правилните методики на работа. В този случай водихме единствено животни, които вече са посещавали многобройни изложби, поради което се нуждаеха единствено от бърз "опреснителен курс", за да постигнат топ форма.
В последните дни преди старта на изложбата всички кучета преминаха през Polly's Grooming Place, салонът на нашата грумърка Поли, която се погрижи всички да блестят в ринга. Поли е нашия магьосник преди ринга и, въпреки че винаги остава в сянка, нейното старание и професионализъм имат голяма заслуга за отличното представяне на нашите кучета на всяка изложба, която посещаваме. Малцина от вас знаят, че тя пътува с нас и се грижи за външния вид на кучетата до момента, в който не излязат на ринга. Поли не обича да се показва, но ще се постараем да ви запознаем с нея, за да научите повече както за нея, така и за интересната професия, която упражнява така умело!
Ето, че дойде момента в който трябва да тръгнем към Македония. В 04:00 сме в центъра за обучение на Dream Dogs и товарим всичко нужно за пътуването ни до западната ни съседка. Успяваме да съберем целия багаж в Dream-мобила и два часа по-късно се срещаме с Мартин на магистрала Хемус, за да пътуваме заедно. Колите са заредени с гориво, ние с огромно настроение, въпреки многото притеснени обаждания от познати и приятели, свързани с блокирани за българи пътища и прояви на вандализъм към български автомобили.
Масовият страх, който се зароди последните дни преди изложбата, беше причина много от записалите се да се откажат да пътуват, но ние бяхме твърдо решени, че това няма да ни спре. В Скопие си бяхме запазили къща с дворче, за да е максимално удобно както за нас, така и за всички кучета, които пътуват с нас. Както винаги реалния имот и обявата нямаха много общо, но за това по-късно. В ранния следобед взехме Никол от София и потеглихме към границата, като оползотворихме времето да се запознаем и да поговорим с нея относно развъдника и Little Twinkle Poodle Kennel и любовта и към пуделите.
Времето беше със нас и вече сме на границата. От българската страна нямахме никакви проблеми, разбира се попитахме какво може да очакваме на границата и в македония като цяло. Oтговора беше - “Зависи в какво настроение са“, приехме го на шега и продължихме. Нямахме абсолютно никакви проблеми на границата, доста българи явно вече бяха преминали преди нас, което беше оптимистичен знак - явно не сме единствените луди. През целия път в Македония не сме имали никакви проблеми, дори напротив, навсякъде бяхме посрещнати с добри чувства.
Първата вечер се срещнахме с нашите приятели от Скопие - хапване, пийване, разговори за кучета и докато се усетим беше станало време да се прибираме, за да може да започне къпането на кучетата преди изложбата, за което споменахме по-рано. По време на вечерята успяхме да намерим и груминг салон, който да отвори след вечеря, за да изкъпят и подготвят двете Кавказки овчарки на Мартин - занимание, което приключи едва в малките часове на следващия ден. На следващата сутрин, може би е било около 5:30, Поли и Никол са разочаровани от факта, че в къщата няма топла вода, което означава, че пуделите не могат да бъдат изкъпани. Докато те намират начин да се справят със ситуацията, останалата част от екипа се заемаме с разхождането на кучетата и събирането на багажа, който ще ни е нужен по време на изложбата. Пътят до залата е пълен с полиция, която следи за спазването на обществения ред, тъй като беше 04.Февруари - честването на празниците по случай рождението на българския революционер Гоце Делчев. Отново придвижването из улиците на Скопие беше безпроблемно.
На пръв поглед залата изглеждаше хубава и топла, особено влизайки от минусови температури и силен вятър. В последствие се оказа, че температурата вътре не беше много по-висока и в края на деня бяхме умрели от студ - което е доста типично за всички изложби през зимните месеци. Абстрахирайки се от условията, се фокусирахме върху разтоварването на всички клетки, кучета, маси, груминг аксесоари и техниката за фото и видеозаснемане. Успяхме да се настаним, да разходим кучетата из ринговете, да финализираме документацията, да вземем номерата, с които ще извеждаме всяко от кучетата и остана да изчакаме търпеливо началото на изложбата. Разбира се, не сме имали свободно време и така написано изглежда, че сме всичко се е случило с лекота, но само тези, които са ходили по изложби знаят какво бягане е.
В съботния ден се проведоха две изложби, като от официалното откриване до първото наше куче, което трябва да се появи в ринга има малко над тридесет кучета. В зависимост от съдията това са средно по 2 - 3 минути на куче или един час, в който успяхме да заснемем кратко видео, което скоро ще бъде поместено в YouTube канала на Dream Dogs Bulgaria. Ето че идва нашият ред, като помощника в ринга вика всеки номер поотделно. Както винаги нашите номера започват да се чуват едновременно в няколко от ринговете. Започва се едно непрестанно бягане от ринг на ринг, а в това време Поли подготвя всяко от кучетата, за да изглеждат максимално добре.
Цялата тази лудница продължава малко повече от 8 часа и в края на деня всички наши кучета са с отлични оценки, като освен това сме успели да вземем и добри класирания на Best In Show програмата, а най-сладката изненада е класирането на 1-во място в Junior Best in Show на мъжката Кавказка овчарка Зов. Огромен успех за воденото от Мартин Нойков куче, което за първи път се явява на международна изложба - честито, братле, това е само началото! Тръгваме си от залата премръзнали, но щастливи от добрите резултати. Следва бърза вечеря , преди да се върнем обратно в къщата, за да се подготвим за следващия ден в залата.
Новият ден ни е подготвил още една изложба, същите съдии, същата зала и още по-ниски температури. Отново следва много бягане по ринговете и невероятни емоции - моменти, които придават смисъл на многото часове тренировки и безсънните нощи на пътуване, груминг и подготовка. За пореден път кучетата ни се представят повече от перфектно. След днешния ден всички вече могат да се похвалят с титлите Шампион на Македония и Гранд шампиони на Македония. Остава да заверим оценките и да получим сертификати за успехите преди да поемем по дългия път до Варна.
Със сигурност емоцията и изживяването в Македония ще се запомнят и догодина ще бъдем отново част от тези изложби. Радваме се, че се видяхме със много приятели и се запознахме с нови такива. Надяваме се в бъдеще да има повече причини да споделяме с вас как са протекли нашите дни в пътуване и бягане по ринговете на кучешките изложби по Европа.
Comments